Никола Тулечки: Всеки един от нас е част от социални информационни кампании
Никола Тулечки от “Данни за положително " в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Тулечки, поканих ви тъй като желая да си поговорим с вас за пропагандата у нас след войната в Украйна. Какво се случва и какви пътища си проправя тя в нашата страна?
Страхотна тематика. Аз ще стартира малко по-отрано, тя пропагандата и дезинформацията, всички тези тематики те не се появиха, когато стартира войната в Украйна, не се появиха на 24 февруари 2022 година, не се появиха тогава. Те съществуваха от преди. Тогава в действителност видяхме по какъв начин, по какъв метод те въздействат и по какъв метод те се отразяват на мненията в обществото ни. И тогава видяхме какъв брой е публикувано това въздействие и какъв брой в действителност нашите осведомителни системи, облаци и цялата медийна среда е пропита от такива послания. Може би най-важното нещо, за което аз си дадох сметка, гледайки и изследвайки тази тематика е, че в действителност съветската агитация по време на войната тя беше настроена за победа, за специфичната военна интервенция, ще го нарека по този начин. Ако специфичната военна интервенция беше победила, по-късно тук да се води осведомителна война, която да цели да основава една външна страна България и да стане една външна страна на Европа, референдум за излизане от НАТО, такива неща да могат да се случат. Но това е в подтекста на една бърза, тридневна победа в Крим, Зеленски го няма още април месец, нали това беше замисъла. И тук цялата среда която беше основана, беше основана за тази вероятност. Сега това, което виждаме са малко послетрусове на тази среда и тя се употребява и се приспособява за такива по-локални и по-тактически цели. Но стратегическата цел на съветската пропагандна машина не приспособена за това, което се случва сега. И тук желая едно доста съществено предизвестие и един мой персонален боязън, че в действителност сега, в който спорът там замръзна, а той ще замръзне, няма различен метод на развиване на нещата. В един миг ще замръзне и ще стане нов тип Студена война. Тогава към този момент ще стартира тук съветската агитация да работи отново стратегически, отново с тези цели. Така че тогава би трябвало да внимаваме.
Ние би трябвало да сме готови. Какво направихме за този интервал, имахме време да реагираме? Защото както казахте и вие войната не беше три дни, тя продължава към този момент 2 години. Какво направи България, с цел да се защищити?
Като страна институционално безусловно нищо. Като цялост на хора и организации, които работят по тематиката много, тъй като се сътвори една значима и разнообразна екосистема от хора, Неправителствени организации, от няколко университета, медии, които се занимават с тази тематика. Но там има и такива като мен, които проучват данни и се пробват да покажат по някаква динамичност по какъв начин се популяризира подобен вид информация в обществени медии. През организации като Коалицията за медийна просветеност, които вършат образования за медийна просветеност и учат хората по какъв начин да разпознават и по какъв начин изобщо да боравят с това. Организации като Factcheck.bg, която съветвам по въпроси с данни, които вършат fact-checking и оборват най-тежките конспирации. Няколко университета, примерно в Американския университет в Благоевград има към този момент тематика, аз там съм водил лекции. В Стопанския факултет има един доста огромен план, който работи по тази тематика. Въобще една екосистема се основава. Tемата за външното въздействие и външната интервенция към този момент стартира да се вижда и да се приказва за нея и нали такива диалози, каквито имаме сега с вас вършим, има на доста места. И лека-полека хората стават осъзнати за това, че съществува, че е рисково, и че би трябвало да се внимава.
Това е хубаво, че стават осъзнати. Но елементарно ли се заблуждава в днешно време един човек?
Много, това е първото нещо, което споделям и стартирам със себе си, тъй като всеки е доста уязвим и ние за това не си даваме сметка. Едно от обичаните ми меменца, по този начин картинки, които демонстрирам на лекциите си е един по-възрастен човек, който гледа на екрана и щерка му откъм гърба споделя: “Тате, това са подправени вести ". И той споделя: “Ама по какъв начин са подправени? Това е тъкмо това, което мисля ". И нали там е уязвимостта, тъй като доста елементарно е да погледнеш непознатото, някой различен и да кажеш: “Да, но той има вяра в някакви цялостни нелепости, някакви конспирации, това не е истина ". Но това по някакъв метод е сработило и това е неговата истина и по някакъв метод е достигнало до неговите уязвимости... тези неща, които го карат да усеща някаква страст. По същия метод има неща, които и нас ни карат да усещаме страсти и те са уязвимостта и вектора по който дезинформацията и пропагандата стига до нас. Така, че първото нещо е, че всеки е уязвим и би трябвало да погледнем семе си.
Г-н Тулечки, по-лесно ли се прави агитация, когато хората са дезинформирани?
Най-успешната агитация е тази, която е основана на 100 % истина. Сама по себе си, с цел да реализираме някаква политическа цел, ние желаеме да сме основани 100% на истината. В доста случаи това не е по този начин. Пропаганда, която е основана на 0% истина някак си няма, това няма да сработи. Тоест, има във всяко пропагандно обръщение някаква съразмерност истина, някаква съразмерност измислици. И нали там е отговорът на въпроса. Ако човек е осведомен и в действителност знае, и в действителност си е ревизирал обстоятелствата, знае, че може да има някакви зависимости, и че е хубаво да огледа и откри второ мнение, втори източник, тогава ще е доста по-неуязвим. Но сега казусът е, че ние гледаме в телефоните си толкоз доста информаци, стотици заглавия дневно и доста от хората нямат този инстикт. Затова аз имам една доста бърза и лесна евристика, която е, в случай че някакво парче наличие, което виждаме, генерира някаква страст в нас, каквато и да е - боязън, яд, те са 6 страсти, би трябвало да обърнем внимание, че това може да е някакво такова обръщение. И малко по-внимателно да подходим към него. И това на мен ми е лампата - в случай че нещо генерира някаква страст, доста е евентуално да е такова пропагандно обръщение.
Много ли са в България пропагандните послания?
Много са, хората се понаучиха, само че да правиш агитация си е един тип поминък. Има доста припокриване с маркетинга и с PR. Хората се понаучиха и по този начин отвред клокочи. Използват същите способи, примерно едната от шестте страсти, които се употребяват е изненадата и по тази причина всички заглавия са там - “Шок ", “Бомба ", “Вижте, леле, леле, тук няма да повярвате какво се случи и натиснете линка в коментар. И по този начин се пробват да генерират такава страст, което и единствено по себе си има някакви вторични резултати, най-малко за мен, които виждам. Примерно, че хората, които употребяват без мярка онлайн наличие, са много изнервени и ядосани, което е изцяло обикновено.
Кой човек е дезинформираният човек?
Всеки човек е дезинформиран човек, въпросът е какъв брой и какво прави по въпроса. Сега, както споделих, по-опасни са тези хора. Най-дезинформираният човек е този, който си мисли, че това на него не му въздейства. Той е безусловно към този момент обработен и най-вероятно се е трансформирал в мегафон на този вид послания, т.е., той ги усилва и ги препредава нататък. И колкото повече осъзнаваме, че можем да бъдем цел на подобен вид осведомителни акции, всеки един от нас е в обществени осведомителни акции, толкоз повече може да внимаваме и да не сме жертва на това. И това има положителен резултат, примерно да не се ядосваме. Аз не се нервирам от наличието, нали знам, виждам, проследявам много-много балони и повярвайте ми виждам наличие, което множеството хора не виждат, само че има всевъзможни, всевъзможни нелепости там. И не ме ядосват, не се нервирам, спокоен съм, тъй че има си положителни резултати да подхождаме по този метод.
Казвате, аз виждам доста балони и има неща, които хората не виждат. Какво сме привикнали да възприемаме, когато забележим дадена вест или заглавие, и какво остава прикрито?
Проблемът на сегашната осведомителна среда е, че тя е фрагментирана. Това е доста забавно и ние дори не знаем още какво значи, т.е. не можем напълно да боравим с тази нова действителност, която доста просто е разказана. До преди 20 години от началото на човечеството, в случай че имаме споделена физическа среда имаме и споделена осведомителна среда. Сега тя не е с доста висока разграничителна дарба. Има там един вестник, който всички четат, той е цялостен с агитация, “Работническо дело ", има там 2-3 вестника. Аз си припомням като бях дете още ходех и купувах книжен вестник на улицата. И всички четем едни и същи неща почти, виждаме едни и същи неща към нас, гледаме едни и същи излъчвания по малкия екран, приказваме си за тях и имаме споделена осведомителна среда, която върви със споделената физическа среда. Сега е тъкмо противоположното. Сега имаме световна осведомителна мрежа, която обаче е доста фрагментирана и която се зарежда от тези логаритми за предложение на наличие, което си е на процедура един персонален редактор, който ми споделя - ти ще четеш това, ти ще четеш това. И надлежно ние имаме споделена физическа среда с вас, в този момент седим тук на една маса. Аз не мога да съм сигурен, че виждаме една и съща информация, нали. Много е евентуално да имаме безусловно разнообразни заглавия, безусловно разнообразни медии. Нали тук под медии имам поради освен вестниците, само че и хора, които следваме, странички, които са ни забавни.
Въобще обществените мрежи, които знаем, че всичко се случва към този момент там.
Аз виждам едно друго наличие по отношение на вас и това към този момент е доста забавно и не знаем по какъв начин тъкмо да боравим с него.
Няма по какъв начин да не споменем политиката. Знаем, политическата турболенция, която има у нас, нямаме устойчиво държавно управление. След изборите у нас, към момента по този начин не знаем какво тъкмо ще се случи. Според вас, пречат ли обществените мрежи на политиката в България?
Дали пречат? Със несъмнено пречат на демокрацията, генерират по-малко народна власт. Сега, дали пречат на политиката, сега се интегрална част от политиката.
Генерират по-малко народна власт?
По-млако народна власт, да. Със сигурност генерират по-малко народна власт, тъкмо поради тези резултати - фрагментиране, неяснота. То това не е единствено в България, това си е световен феномен.
Въпреки че се чувстваш свободен, с цел да изразиш каквото пожелаеш в обществените мрежи, не е ли по този начин?
Така е, само че демокрацията не е единствено свободата. Там има по-малко религия в институции, политическото отношение става доста интимно, което е рисково, тъй като политическото е отношението на човек към обществото.
Тоест, връзката се съкратява?
Връзката се съкратява и по тази причина в този момент като гледаме политическите послания, те са на равнище... Примерно, аз в този момент доста деликатно проучих посланията на последните избори. Цялата акция беше на едно доста, доста персонално равнище - този е противен, този е подкупен нали, Ad hominem офанзиви на съответните политици, на никое място не се говореше за политика, за общество, за тези по-абстрактни неща. И това не е тъй като политиците не желаят да приказват с тях, а тъй като това не работи. Сега аз съм си самичък с телефончето все едно от самото начало съм в тоалетната. Сам съм си със наличието, с никой не го споделям и надлежно може някой като желае да ми приказва, може да ми приказва на доста такова интимно равнище. И това нещо се пренася на политическата полоса и там виждаме нейно отражение. Аз в този момент като виждам наличието, което се генерира от политиците от 50-ото Народно заседание, ами то е скърбя, то е доста сходно на един подобен просташки спор в кварталната фейсбук страница. Същата лексика, те употребяват едни думи, които са доста неприлични, не извисена лексика, нападат се един различен на принцип - ти какъв брой си противен, ти какъв си. Няма нищо политическо в това. Има едни хора, които се карат и за мен това е такава функционалност на тази нова осведомителна среда и тези обществени медии.
А това махленско говорене с пропагандата по какъв начин стои? Равносилно ли е или не?
Пропагандата доста обича такива явления, тъй като може да работи с тях. Една цел, която е стратегическа цел на съветската агитация, е да отслабва обществата, като намира, то е доста просто, намира някакви тематики, които основават разделяне в обещано общество на място.
Дайте ми няколко образеца?
ЛГБТ права примерно, София прайд беше преди няколко дни, това е една тематика, която разделя обществото. И тя сама по себе си основава страсти тук на място и всеки уважаващ себе си пропагандчик ще стартира да налива там, примерно ще стартира да зарежда едната страна да се кара с другата и това основава едно разделяне. То може апропо да работи на всевъзможни равнища. Това, примерно е на световно, само че може да е на доста по-локално равнище, в случай че имаш задоволително мощ да скараш половината хора във всеки вход с другата половина, ти си победил. То работи на всевъзможни равнища. И то е доста забавно, образци от други страни да се гледат, тъй като те не са някак си на нас не ни въздействат. Аз имам един обичан, половината Полша се беше скарала с другата половина дали папа Йоан Павел Втори е помагал на нацисти да бягат. Някаква такава тематика беше за нещо което е правил или не е правил папата. Той на тях им е доста драговолно, в този момент на нас не ни е, не изпитваме страст обвързвана с папата. Но такива тематики се намират на всички места, налива се вътре наличие по този начин, че да скара хората и след това ги оставят и хората си се карат и не си имат вяра за нищо. Колкото по-малко доверие има в едно общество, толкоз по-малко народна власт може да има.
Контролът липсва, т.е.?
То надзор няма и няма и по какъв начин да се управлява това. То това също е доста ново. Има в този момент нова регулация, която се задава. Казва се Европейски законодателен акт за цифрови услуги, който е признат в Европа от тази година. И тук към този момент е влезнал в действие, само че това занапред ще отнеме месеци, даже години, до момента в който тези механизми се задвижат и може да има някакъв мотив. Ако тази регулация не беше пристигнала, дори нямаше да можем да проучваме и да гледаме изобщо в тези обществени медии малко по-глобално, да споделят данни, с цел да виждаме какво се случва нали. Такава бистрота няма и по тази причина ще отнеме известно време.
“Данни за положително ", положителни ли са данните, които анализирате в последно време, господин Тулечки?
Всякакви данни проучваме, множеството са скучни, само че значими. По тематиките, за които си приказваме тук, проучваме главно това, което успеем да прихванем от обществени медии и от стратегии за мониторинг на обичайни медии. Общо взето, всякакво наличие, което успеем да прихванем, което е обществено и което по някакъв метод съумяваме да навържем с цялата обществена среда, го проучваме и се опитваме колкото можем да създадем една по този начин по-глобална картинка какво се случва в нашия информативен балон, като периметър е почти България.
Той един ли е този информативен балон или можем да го разделим на няколко?
Едно е осведомително пространство, аз генерирам едни графики, които са доста забавни, те са като една мрежова диаграма и в нея се образуват едни кварталчета, то е едно осведомително пространство, но малко като един град. Ние можем да отидем в един квартал, можем да отидем при чалгата, можем да отидем при футбола, можем да отидем към политиката, можем да отидем при лудите конспиратори, можем да отидем на всички места. И те има едни кварталчета и в тях също има едни по-малки кварталчета, където са всевъзможни ниши, примерно там да достигнеш до колекционерите на пощенски марки и те си имат балонче, в което си виреят там. И такива карти се опитваме да рисуваме, доста е забавно и дават една по-глобална визия.
Споделете няколко образеца какво се случва в този наш огромен балон. Някакви заключения, които сте си направил?
Първото, което се случва, че всички генерират наличие и това за мен е може би от най-интересните заключения е, че в действителност потребността от генериране на свежо наличие е доста огромна, тъй като другояче става никой. Тоест, в случай че не можеш да го захранваш това нещо със свежо наличие, някак си изпадаш в съответност. И това е доста съществено напрежение върху хората и върху другите участници в този балон да генерират наличие. Това апропо за вас и за вашите сътрудници е доста неприятно, тъй като вие, допускам, че го усещате чисто какво напрежение има бързо да се създава наличие. И това вреди на по-задълбочени проучвания, някой, който би трябвало да прекара 1-2 седмици или не дай си Боже да е някъде под прикритие. Нали едно време имаше подобен вид следствия. И в този момент към този момент, в случай че не продадеш нещо за 2 дни, към този момент няма смисъл. Другото, което доста ми прави усещане е органично наличие. Говорим тук за агитация и за наличие, което се основава с някаква цел.
Всъщност, това, което работи в този момент е да се основава наличие, което обаче не е непосредствено обвързвано и да не се вижда, че непосредствено е част от някаква пропагандна машина. Аз в случай че съм политик и стартира да генерирам фотоси на себе си и да споделям “Гласувайте за мен! Гласувайте за мен! ", няма да стане. Обаче, в случай че съумея по някакъв метод да заинтригувам една общественост по тематиките, с които с аз след това ще предложа решение, без значение дали е работещо или не, тогава има повече резултати. Това е триумфът на органичното наличие, в патриотичния ъгъл на балона има пъклен доста такова. Те са първите, които съумяха да прихванат това. И там какво се случва? Има безпределно доста странички, които са с патриотично наличие, което не е политическо. Там по принцип са си планини, деца с потури, бъклици, бяла роза, такива неща безспир, безспир, безспир и към тях се закачват по-патриотичните партии политически, които споделят: “Ние ще сме там, тук е неприятната Европа идва да ни отнеме розовият домат го не разрешиха, което не е по този начин. Не може човек единствено да си отглежда семена, което не е по този начин. Нали всевъзможни такива нелепости, само че и те основават боязън, че ще загубим нашето, патриотичното, което ни дава да се идентифицираме с него и че ще го загубим и оферират някакви решения. Но стъпвайки върху това органично наличие, което е много забавно.
Ами балонът на Европейския съюз?
Те се пробват по някакъв метод да вършат, само че там демократичният балон е много фрагментиран сега. Той доста пострада след последните избори, тъй като беше обект на сносно направена осведомителна акция да скара ядрата на партиите. И тук няма да разясня каква е заслугата на политиците, само че нали факт е, че в балона има доста съществени разделения, хората са скарани едни с различен и в случай че мога по този начин да се изразя, ближат рани след последните избори. Там също органичното наличие е малко мъчно нали. Аз гледах няколко акции на Европейската комисия и мъчно ми е да видя по какъв начин те въздействат толкоз всеобщо на хората. Те са малко нишови и съгласно мен би трябвало много повече на базово равнище. Не знам, имаше предходната година един случай с този гигантския стълб на Рожен, само че там могат да вдигнат и европейското знаме. Такъв вид неща би трябвало да се вършат, с цел да може това да стига до доста хора.
И за край на нашия диалог, малко блиц въпроси ще ви задам. Казвам ви една дума и вие ми казвате асоциацията която вършиме. Пропаганда.
Дезинформация.
Дезинформация?
Дезинформация и агитация за мен са наличие.
Информационният поток в България?
Тиня. Ами тинеста е, аз се дълбая в по-затънтените краища и си е отвред кал.
Блатата в България?
Плитки и редки, и кафяви.
За да приключим нашият диалог с малко позитивизъм, информацията, която вие анализирате, въпреки всичко позитивните заключения, които си вършиме?
Аз съм оптимист доста по тези тематики, тъй като мисля, че в последна сметка, това, което го живеем е един миг на промяна на генерации и на промяна на технологии и ние сме навръх транзицията сред два метода да боравим с информацията. И по тази причина сега страдаме и не разбираме какво се случва. Аз не се тормозя, че моите деца ще имат проблем или като цяло децата, които израстват, ще бъдат уязвими, и ще бъдат под въздействие на тези акции. Това, което ме тормози е светът, който ще им оставим. Но мисля, че те по този начин напълно естествено ще са се научили да работят с това, ще знаят, че нещо може да не е истина. То до тогава технологиите толкоз ще са се развили. Ние тук не говорихме за дип фалшив и за този вид операции, който към този момент можем да генерираме и фотоси, и видеа, и всевъзможни неща. Те ще знаят, че това ще е просто част от осведомителната среда и ще съумеят и ще могат да боравят с него без да са уязвими.
Г-н Тулечки, поканих ви тъй като желая да си поговорим с вас за пропагандата у нас след войната в Украйна. Какво се случва и какви пътища си проправя тя в нашата страна?
Страхотна тематика. Аз ще стартира малко по-отрано, тя пропагандата и дезинформацията, всички тези тематики те не се появиха, когато стартира войната в Украйна, не се появиха на 24 февруари 2022 година, не се появиха тогава. Те съществуваха от преди. Тогава в действителност видяхме по какъв начин, по какъв метод те въздействат и по какъв метод те се отразяват на мненията в обществото ни. И тогава видяхме какъв брой е публикувано това въздействие и какъв брой в действителност нашите осведомителни системи, облаци и цялата медийна среда е пропита от такива послания. Може би най-важното нещо, за което аз си дадох сметка, гледайки и изследвайки тази тематика е, че в действителност съветската агитация по време на войната тя беше настроена за победа, за специфичната военна интервенция, ще го нарека по този начин. Ако специфичната военна интервенция беше победила, по-късно тук да се води осведомителна война, която да цели да основава една външна страна България и да стане една външна страна на Европа, референдум за излизане от НАТО, такива неща да могат да се случат. Но това е в подтекста на една бърза, тридневна победа в Крим, Зеленски го няма още април месец, нали това беше замисъла. И тук цялата среда която беше основана, беше основана за тази вероятност. Сега това, което виждаме са малко послетрусове на тази среда и тя се употребява и се приспособява за такива по-локални и по-тактически цели. Но стратегическата цел на съветската пропагандна машина не приспособена за това, което се случва сега. И тук желая едно доста съществено предизвестие и един мой персонален боязън, че в действителност сега, в който спорът там замръзна, а той ще замръзне, няма различен метод на развиване на нещата. В един миг ще замръзне и ще стане нов тип Студена война. Тогава към този момент ще стартира тук съветската агитация да работи отново стратегически, отново с тези цели. Така че тогава би трябвало да внимаваме.
Ние би трябвало да сме готови. Какво направихме за този интервал, имахме време да реагираме? Защото както казахте и вие войната не беше три дни, тя продължава към този момент 2 години. Какво направи България, с цел да се защищити?
Като страна институционално безусловно нищо. Като цялост на хора и организации, които работят по тематиката много, тъй като се сътвори една значима и разнообразна екосистема от хора, Неправителствени организации, от няколко университета, медии, които се занимават с тази тематика. Но там има и такива като мен, които проучват данни и се пробват да покажат по някаква динамичност по какъв начин се популяризира подобен вид информация в обществени медии. През организации като Коалицията за медийна просветеност, които вършат образования за медийна просветеност и учат хората по какъв начин да разпознават и по какъв начин изобщо да боравят с това. Организации като Factcheck.bg, която съветвам по въпроси с данни, които вършат fact-checking и оборват най-тежките конспирации. Няколко университета, примерно в Американския университет в Благоевград има към този момент тематика, аз там съм водил лекции. В Стопанския факултет има един доста огромен план, който работи по тази тематика. Въобще една екосистема се основава. Tемата за външното въздействие и външната интервенция към този момент стартира да се вижда и да се приказва за нея и нали такива диалози, каквито имаме сега с вас вършим, има на доста места. И лека-полека хората стават осъзнати за това, че съществува, че е рисково, и че би трябвало да се внимава.
Това е хубаво, че стават осъзнати. Но елементарно ли се заблуждава в днешно време един човек?
Много, това е първото нещо, което споделям и стартирам със себе си, тъй като всеки е доста уязвим и ние за това не си даваме сметка. Едно от обичаните ми меменца, по този начин картинки, които демонстрирам на лекциите си е един по-възрастен човек, който гледа на екрана и щерка му откъм гърба споделя: “Тате, това са подправени вести ". И той споделя: “Ама по какъв начин са подправени? Това е тъкмо това, което мисля ". И нали там е уязвимостта, тъй като доста елементарно е да погледнеш непознатото, някой различен и да кажеш: “Да, но той има вяра в някакви цялостни нелепости, някакви конспирации, това не е истина ". Но това по някакъв метод е сработило и това е неговата истина и по някакъв метод е достигнало до неговите уязвимости... тези неща, които го карат да усеща някаква страст. По същия метод има неща, които и нас ни карат да усещаме страсти и те са уязвимостта и вектора по който дезинформацията и пропагандата стига до нас. Така, че първото нещо е, че всеки е уязвим и би трябвало да погледнем семе си.
Г-н Тулечки, по-лесно ли се прави агитация, когато хората са дезинформирани?
Най-успешната агитация е тази, която е основана на 100 % истина. Сама по себе си, с цел да реализираме някаква политическа цел, ние желаеме да сме основани 100% на истината. В доста случаи това не е по този начин. Пропаганда, която е основана на 0% истина някак си няма, това няма да сработи. Тоест, има във всяко пропагандно обръщение някаква съразмерност истина, някаква съразмерност измислици. И нали там е отговорът на въпроса. Ако човек е осведомен и в действителност знае, и в действителност си е ревизирал обстоятелствата, знае, че може да има някакви зависимости, и че е хубаво да огледа и откри второ мнение, втори източник, тогава ще е доста по-неуязвим. Но сега казусът е, че ние гледаме в телефоните си толкоз доста информаци, стотици заглавия дневно и доста от хората нямат този инстикт. Затова аз имам една доста бърза и лесна евристика, която е, в случай че някакво парче наличие, което виждаме, генерира някаква страст в нас, каквато и да е - боязън, яд, те са 6 страсти, би трябвало да обърнем внимание, че това може да е някакво такова обръщение. И малко по-внимателно да подходим към него. И това на мен ми е лампата - в случай че нещо генерира някаква страст, доста е евентуално да е такова пропагандно обръщение.
Много ли са в България пропагандните послания?
Много са, хората се понаучиха, само че да правиш агитация си е един тип поминък. Има доста припокриване с маркетинга и с PR. Хората се понаучиха и по този начин отвред клокочи. Използват същите способи, примерно едната от шестте страсти, които се употребяват е изненадата и по тази причина всички заглавия са там - “Шок ", “Бомба ", “Вижте, леле, леле, тук няма да повярвате какво се случи и натиснете линка в коментар. И по този начин се пробват да генерират такава страст, което и единствено по себе си има някакви вторични резултати, най-малко за мен, които виждам. Примерно, че хората, които употребяват без мярка онлайн наличие, са много изнервени и ядосани, което е изцяло обикновено.
Кой човек е дезинформираният човек?
Всеки човек е дезинформиран човек, въпросът е какъв брой и какво прави по въпроса. Сега, както споделих, по-опасни са тези хора. Най-дезинформираният човек е този, който си мисли, че това на него не му въздейства. Той е безусловно към този момент обработен и най-вероятно се е трансформирал в мегафон на този вид послания, т.е., той ги усилва и ги препредава нататък. И колкото повече осъзнаваме, че можем да бъдем цел на подобен вид осведомителни акции, всеки един от нас е в обществени осведомителни акции, толкоз повече може да внимаваме и да не сме жертва на това. И това има положителен резултат, примерно да не се ядосваме. Аз не се нервирам от наличието, нали знам, виждам, проследявам много-много балони и повярвайте ми виждам наличие, което множеството хора не виждат, само че има всевъзможни, всевъзможни нелепости там. И не ме ядосват, не се нервирам, спокоен съм, тъй че има си положителни резултати да подхождаме по този метод.
Казвате, аз виждам доста балони и има неща, които хората не виждат. Какво сме привикнали да възприемаме, когато забележим дадена вест или заглавие, и какво остава прикрито?
Проблемът на сегашната осведомителна среда е, че тя е фрагментирана. Това е доста забавно и ние дори не знаем още какво значи, т.е. не можем напълно да боравим с тази нова действителност, която доста просто е разказана. До преди 20 години от началото на човечеството, в случай че имаме споделена физическа среда имаме и споделена осведомителна среда. Сега тя не е с доста висока разграничителна дарба. Има там един вестник, който всички четат, той е цялостен с агитация, “Работническо дело ", има там 2-3 вестника. Аз си припомням като бях дете още ходех и купувах книжен вестник на улицата. И всички четем едни и същи неща почти, виждаме едни и същи неща към нас, гледаме едни и същи излъчвания по малкия екран, приказваме си за тях и имаме споделена осведомителна среда, която върви със споделената физическа среда. Сега е тъкмо противоположното. Сега имаме световна осведомителна мрежа, която обаче е доста фрагментирана и която се зарежда от тези логаритми за предложение на наличие, което си е на процедура един персонален редактор, който ми споделя - ти ще четеш това, ти ще четеш това. И надлежно ние имаме споделена физическа среда с вас, в този момент седим тук на една маса. Аз не мога да съм сигурен, че виждаме една и съща информация, нали. Много е евентуално да имаме безусловно разнообразни заглавия, безусловно разнообразни медии. Нали тук под медии имам поради освен вестниците, само че и хора, които следваме, странички, които са ни забавни.
Въобще обществените мрежи, които знаем, че всичко се случва към този момент там.
Аз виждам едно друго наличие по отношение на вас и това към този момент е доста забавно и не знаем по какъв начин тъкмо да боравим с него.
Няма по какъв начин да не споменем политиката. Знаем, политическата турболенция, която има у нас, нямаме устойчиво държавно управление. След изборите у нас, към момента по този начин не знаем какво тъкмо ще се случи. Според вас, пречат ли обществените мрежи на политиката в България?
Дали пречат? Със несъмнено пречат на демокрацията, генерират по-малко народна власт. Сега, дали пречат на политиката, сега се интегрална част от политиката.
Генерират по-малко народна власт?
По-млако народна власт, да. Със сигурност генерират по-малко народна власт, тъкмо поради тези резултати - фрагментиране, неяснота. То това не е единствено в България, това си е световен феномен.
Въпреки че се чувстваш свободен, с цел да изразиш каквото пожелаеш в обществените мрежи, не е ли по този начин?
Така е, само че демокрацията не е единствено свободата. Там има по-малко религия в институции, политическото отношение става доста интимно, което е рисково, тъй като политическото е отношението на човек към обществото.
Тоест, връзката се съкратява?
Връзката се съкратява и по тази причина в този момент като гледаме политическите послания, те са на равнище... Примерно, аз в този момент доста деликатно проучих посланията на последните избори. Цялата акция беше на едно доста, доста персонално равнище - този е противен, този е подкупен нали, Ad hominem офанзиви на съответните политици, на никое място не се говореше за политика, за общество, за тези по-абстрактни неща. И това не е тъй като политиците не желаят да приказват с тях, а тъй като това не работи. Сега аз съм си самичък с телефончето все едно от самото начало съм в тоалетната. Сам съм си със наличието, с никой не го споделям и надлежно може някой като желае да ми приказва, може да ми приказва на доста такова интимно равнище. И това нещо се пренася на политическата полоса и там виждаме нейно отражение. Аз в този момент като виждам наличието, което се генерира от политиците от 50-ото Народно заседание, ами то е скърбя, то е доста сходно на един подобен просташки спор в кварталната фейсбук страница. Същата лексика, те употребяват едни думи, които са доста неприлични, не извисена лексика, нападат се един различен на принцип - ти какъв брой си противен, ти какъв си. Няма нищо политическо в това. Има едни хора, които се карат и за мен това е такава функционалност на тази нова осведомителна среда и тези обществени медии.
А това махленско говорене с пропагандата по какъв начин стои? Равносилно ли е или не?
Пропагандата доста обича такива явления, тъй като може да работи с тях. Една цел, която е стратегическа цел на съветската агитация, е да отслабва обществата, като намира, то е доста просто, намира някакви тематики, които основават разделяне в обещано общество на място.
Дайте ми няколко образеца?
ЛГБТ права примерно, София прайд беше преди няколко дни, това е една тематика, която разделя обществото. И тя сама по себе си основава страсти тук на място и всеки уважаващ себе си пропагандчик ще стартира да налива там, примерно ще стартира да зарежда едната страна да се кара с другата и това основава едно разделяне. То може апропо да работи на всевъзможни равнища. Това, примерно е на световно, само че може да е на доста по-локално равнище, в случай че имаш задоволително мощ да скараш половината хора във всеки вход с другата половина, ти си победил. То работи на всевъзможни равнища. И то е доста забавно, образци от други страни да се гледат, тъй като те не са някак си на нас не ни въздействат. Аз имам един обичан, половината Полша се беше скарала с другата половина дали папа Йоан Павел Втори е помагал на нацисти да бягат. Някаква такава тематика беше за нещо което е правил или не е правил папата. Той на тях им е доста драговолно, в този момент на нас не ни е, не изпитваме страст обвързвана с папата. Но такива тематики се намират на всички места, налива се вътре наличие по този начин, че да скара хората и след това ги оставят и хората си се карат и не си имат вяра за нищо. Колкото по-малко доверие има в едно общество, толкоз по-малко народна власт може да има.
Контролът липсва, т.е.?
То надзор няма и няма и по какъв начин да се управлява това. То това също е доста ново. Има в този момент нова регулация, която се задава. Казва се Европейски законодателен акт за цифрови услуги, който е признат в Европа от тази година. И тук към този момент е влезнал в действие, само че това занапред ще отнеме месеци, даже години, до момента в който тези механизми се задвижат и може да има някакъв мотив. Ако тази регулация не беше пристигнала, дори нямаше да можем да проучваме и да гледаме изобщо в тези обществени медии малко по-глобално, да споделят данни, с цел да виждаме какво се случва нали. Такава бистрота няма и по тази причина ще отнеме известно време.
“Данни за положително ", положителни ли са данните, които анализирате в последно време, господин Тулечки?
Всякакви данни проучваме, множеството са скучни, само че значими. По тематиките, за които си приказваме тук, проучваме главно това, което успеем да прихванем от обществени медии и от стратегии за мониторинг на обичайни медии. Общо взето, всякакво наличие, което успеем да прихванем, което е обществено и което по някакъв метод съумяваме да навържем с цялата обществена среда, го проучваме и се опитваме колкото можем да създадем една по този начин по-глобална картинка какво се случва в нашия информативен балон, като периметър е почти България.
Той един ли е този информативен балон или можем да го разделим на няколко?
Едно е осведомително пространство, аз генерирам едни графики, които са доста забавни, те са като една мрежова диаграма и в нея се образуват едни кварталчета, то е едно осведомително пространство, но малко като един град. Ние можем да отидем в един квартал, можем да отидем при чалгата, можем да отидем при футбола, можем да отидем към политиката, можем да отидем при лудите конспиратори, можем да отидем на всички места. И те има едни кварталчета и в тях също има едни по-малки кварталчета, където са всевъзможни ниши, примерно там да достигнеш до колекционерите на пощенски марки и те си имат балонче, в което си виреят там. И такива карти се опитваме да рисуваме, доста е забавно и дават една по-глобална визия.
Споделете няколко образеца какво се случва в този наш огромен балон. Някакви заключения, които сте си направил?
Първото, което се случва, че всички генерират наличие и това за мен е може би от най-интересните заключения е, че в действителност потребността от генериране на свежо наличие е доста огромна, тъй като другояче става никой. Тоест, в случай че не можеш да го захранваш това нещо със свежо наличие, някак си изпадаш в съответност. И това е доста съществено напрежение върху хората и върху другите участници в този балон да генерират наличие. Това апропо за вас и за вашите сътрудници е доста неприятно, тъй като вие, допускам, че го усещате чисто какво напрежение има бързо да се създава наличие. И това вреди на по-задълбочени проучвания, някой, който би трябвало да прекара 1-2 седмици или не дай си Боже да е някъде под прикритие. Нали едно време имаше подобен вид следствия. И в този момент към този момент, в случай че не продадеш нещо за 2 дни, към този момент няма смисъл. Другото, което доста ми прави усещане е органично наличие. Говорим тук за агитация и за наличие, което се основава с някаква цел.
Всъщност, това, което работи в този момент е да се основава наличие, което обаче не е непосредствено обвързвано и да не се вижда, че непосредствено е част от някаква пропагандна машина. Аз в случай че съм политик и стартира да генерирам фотоси на себе си и да споделям “Гласувайте за мен! Гласувайте за мен! ", няма да стане. Обаче, в случай че съумея по някакъв метод да заинтригувам една общественост по тематиките, с които с аз след това ще предложа решение, без значение дали е работещо или не, тогава има повече резултати. Това е триумфът на органичното наличие, в патриотичния ъгъл на балона има пъклен доста такова. Те са първите, които съумяха да прихванат това. И там какво се случва? Има безпределно доста странички, които са с патриотично наличие, което не е политическо. Там по принцип са си планини, деца с потури, бъклици, бяла роза, такива неща безспир, безспир, безспир и към тях се закачват по-патриотичните партии политически, които споделят: “Ние ще сме там, тук е неприятната Европа идва да ни отнеме розовият домат го не разрешиха, което не е по този начин. Не може човек единствено да си отглежда семена, което не е по този начин. Нали всевъзможни такива нелепости, само че и те основават боязън, че ще загубим нашето, патриотичното, което ни дава да се идентифицираме с него и че ще го загубим и оферират някакви решения. Но стъпвайки върху това органично наличие, което е много забавно.
Ами балонът на Европейския съюз?
Те се пробват по някакъв метод да вършат, само че там демократичният балон е много фрагментиран сега. Той доста пострада след последните избори, тъй като беше обект на сносно направена осведомителна акция да скара ядрата на партиите. И тук няма да разясня каква е заслугата на политиците, само че нали факт е, че в балона има доста съществени разделения, хората са скарани едни с различен и в случай че мога по този начин да се изразя, ближат рани след последните избори. Там също органичното наличие е малко мъчно нали. Аз гледах няколко акции на Европейската комисия и мъчно ми е да видя по какъв начин те въздействат толкоз всеобщо на хората. Те са малко нишови и съгласно мен би трябвало много повече на базово равнище. Не знам, имаше предходната година един случай с този гигантския стълб на Рожен, само че там могат да вдигнат и европейското знаме. Такъв вид неща би трябвало да се вършат, с цел да може това да стига до доста хора.
И за край на нашия диалог, малко блиц въпроси ще ви задам. Казвам ви една дума и вие ми казвате асоциацията която вършиме. Пропаганда.
Дезинформация.
Дезинформация?
Дезинформация и агитация за мен са наличие.
Информационният поток в България?
Тиня. Ами тинеста е, аз се дълбая в по-затънтените краища и си е отвред кал.
Блатата в България?
Плитки и редки, и кафяви.
За да приключим нашият диалог с малко позитивизъм, информацията, която вие анализирате, въпреки всичко позитивните заключения, които си вършиме?
Аз съм оптимист доста по тези тематики, тъй като мисля, че в последна сметка, това, което го живеем е един миг на промяна на генерации и на промяна на технологии и ние сме навръх транзицията сред два метода да боравим с информацията. И по тази причина сега страдаме и не разбираме какво се случва. Аз не се тормозя, че моите деца ще имат проблем или като цяло децата, които израстват, ще бъдат уязвими, и ще бъдат под въздействие на тези акции. Това, което ме тормози е светът, който ще им оставим. Но мисля, че те по този начин напълно естествено ще са се научили да работят с това, ще знаят, че нещо може да не е истина. То до тогава технологиите толкоз ще са се развили. Ние тук не говорихме за дип фалшив и за този вид операции, който към този момент можем да генерираме и фотоси, и видеа, и всевъзможни неща. Те ще знаят, че това ще е просто част от осведомителната среда и ще съумеят и ще могат да боравят с него без да са уязвими.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ